Сага за мацакурството
Георги Боздуганов
Преди повече от половин век, след един рибарски излет край село Говедарци в Самоковска околия, моят свако ме заведе на посетители на професор Асен Христофоров, който живееше в дребна виличка в края на гората. Професорът има забавна, изпълнена с инциденти биография. Завършва Роберт лицей в Истанбул, стопанска система в Лондон и специализация в Женева. Той обаче има неблагоразумието да откаже съдействие с новата “народна власт ” и да разгласи комунистическите хрумвания за икономическо преустрояване по руски пример за
безумство,
което неизбежно ще докара до съсипия и банкрут. Следва типичнияj милиционерски сюжет - наклеветен за английски разузнавач, изхвърлен от университета, софийското му жилище е иззето и Христофоров е въдворен в концлагера Белене. След освобождението работи в строителството и след това, с помощ от другари, му е разрешено да превежда художествена литература. Владее 5 непознати езика. Преселва се в Говедарци и купува запустяла равнища, където с доста труд и малко пари спретва скромната къщурка. Успява да издаде няколко сатирични книги в дребен тираж, които имат и забележителна краеведска стойност.
До този рибарски ден не бях прочел “Мацакурци ” и не познавах литературното му творчество. Изядохме пастървите и споделих своите усещания от извънредно красивата природа на рилската котловина, и нейния цялостен халюцинационен контрастност с битовия селски пейзаж. Разкривени, нескопосано направени зидове около разровени кални улици без настилка, само че по тази причина пък щедро покрити с кравешки тор. Явно впечатлен от констатацията и желанието ми да науча освен това, професорът показа, че предходното име на селото е “Мацакурово ”, а зад него е скрита любопитна история. След вметване от свако ми за моята юношеска привързаност към исторически книги и няколко утвърдителни намигвания, професорът продължи своя роман. От епохи Рилският манастир е имал огромни стада от крави и телета. Според една от легендите, след зародил унищожителен пожар (вероятно през 1833 г.) наетите пастири решили да се възползват от бедствието. Задигнали цялото стадо, прекосили планината и се укрили в красивата котловина. Оцелелите монаси изпаднали в ужасяващо тежко състояние — хем трябвало да възвръщат Светата обител, хем били обречени на апетит, загубвайки главната си издръжка от мляко и сирене. Кражба от Църквата е огромен грях и те анатемосали крадците да живеят в самотност с откраднатия добитък.
Лютата клетва се сбъднала, но не напълно. Някаква самоковска мома почнала да навестява крадците, обгрижвала техните мъжки потребности и в подмяна получавала по някоя пара или даже по някое теле. Тя била наричана Маца, а говедарите се сдобили с
прозвището “мацакурци ”
(т.е. на Маца к*рците).
Изглед от паметното село Говедарци
В края на 19-ти век цар Фердинад отишъл на лов в региона, възхитил се на превъзходната природа и поръчал да се направи път. Монархът дълго се смял на легендата, само че наредил да се смени името на селото, защото намерил в неговия етимологичен генезис “заплаха за публичния морал ”. В разговорната тирада обаче остарялото название останало в приложимост. Запазили се и някои колоритни женски имена като Шуна-Пуна и някои локални табиети. Няма да разясня дивашкото бесене на кучета на “Песи понеделнник ”, само че дамите не носели долни дрехи (все отново духът на Маца е оставил отпечатък), а мъжете нямали никакво предпочитание за облагородяване на околната среда и продължавали да бъдат извънредно крадливи.(Отшелническата мебелировка на проф. Христофоров е обирана 7 пъти!)
Друга забележителност на Мацакурово е пребиваването на Тодор Живков през годините на войната. Съпругата му Мара Малеева е била селски доктор и е издържала фамилията, до момента в който брачният партньор се е “укривал ”, люскайки ежедневно карти в кръчмата или както гласи един афоризъм: бил е полунелегален - той се е криел, но никой не го е търсил. Дали там бъдещият държавен глава е възприел обирджийския нрав и отричането на всякаква хармония, които ще придвижи в София и в цялата страна, остава мистерия. Подозирам, че
мацакурството е заразно,
стабилно и непреклонно намира своят път. Заклинанието на христофоровия воин, полуграмотния мацакурски даскал Итко, наподобява следва да се сбъдне: ”Тук е по-главно от София и в случай че йощ не е, ще стане некой ден! Ще стане Мацакурово столица! ”. Все още не е станало столица, само че пък мацакурщината от дълго време се вселява в София.
През лятото на 2013 година Софийската община стартира “грандиозен ремонт ” на основната улица “Цар Иван-Асен II ” в квартал “Яворов ”. Паважна настилка бе изнесена в незнайна посока, само че пък стана известно, че уличното платно ще бъде асфалтирано. Четирима души организирахме цивилен митинг за опазване на вековните павета. След уведомителни писма до общината, събрания в кварталната градинка, подписка, която поддържаха над 4000 поданици, разгласяване по национални малките екрани и предизвестие за блокиране на придвижването на Орлов мост, общинарите отстъпиха. Аргументите ни бяха обикновени - гранитният паваж е на практика безконечен, екологично безпристрастен и не излъчва нездравословни субстанции за разлика от асфалта, при неизбежните поправки се възвръща без грозни кръпки, не разрешава шофиране с превишена скорост, непокътнат е в европейските столици като безспорна културна полезност и други
Отстъпиха с голямо отвращение и разпоредиха възобновяване на компания, която стартира да го извършва безобразно. Безуспешно умолявах служащите да поставят постоянна основа, да оставят оптимална фуга сред обособените павета, да ги редят в верни геометрични редове, да ограждат металните шахти с паваж вместо с цимент, който бързо се унищожава при заледяване и авто трафик. Попитах двама от павьорите, които говореха някакъв от малко малко български език, от кое място са и получих слисващ отговор — от това село! Прилоша ми. Осъзнах за какво даже здрави хора от време на време пият хапчета, а разбрах и претекстовете за общинарския яд, припомняйки си думите на един капитан на транспортен съд, който показа, че е изнесъл по Дунав няколко шлепа с павета за Австрия и Германия. Всички наши възражения и молби за корекции срещнаха гневен общинарски отпор: искахте павета — на ви павета! В последна сметка, в случай че някой желае да добие непосредствена визия за стъпките на Армстронг върху каменистата повърхнина на Луната, може да употребява “ремонтираното ” улично платно. Впоследствие виновният зам. кмет загуби поста си, след друго разобличаване за слагане на свръх скъпи, само че извънредно некачествени автобусни спирки. Оказа се, че те са артикул на брачен партньор на депутатка от Самоков, за която плъзнаха клюки за генезис от……! Ееее, не мога!
Едва ли бих се занимавал още веднъж с тематиката, още повече че тогава започнаха да ми се присънват проф. Христофоров с неговите герои и да се тревожа за психологичното си здраве, в случай че централният софийски бул. не бе подложен на
безчинство по познатия обичай
Жълтият паваж е подложен по поръчка на цар Фердинад през 1907-8 година, претърпял е бомбардировки и мачкане с танкови вериги на голям брой живкови деветосептемврийски паради, само че през днешния ден е под опасност от планувано дефинитивно заличаване. Скандалите с “акулските зъби ” на ул. Граф Игнатиев, цената на “златното ” улично осветяване в софийския център и вълнистият асфалт на Цариградско шосе явно не бяха задоволителни за поука и ремонта бе предоставен на същата компания, която извърши безчинствата на ул. “Цар Иван-Асен II ”. Наетите служащи трошат с вандалско озлобление един от знаците на София пред площад Народното събрание и се канят да продължат по целия бул., до момента в който бъде премахнат признакът и заплатена контрактуваната сума от 17 млн. лв.. Първоначалното безмълвие за общинарските инициативи дава отговор и на въпроса за какво христоматийният воин на Алеко Константинов е по-популярен от съседите на професора — откровената байганювска нецензурност е надалеч по-приемлива от симптоматичните за мацакурщината въпиюща несръчност и патологична крадливост.
Матера - Италия
Оставям настрани мълвата за корупция при избора на реализатор и тази, че родената в гр. Самоков кметица е родово обвързвана с жителите на “онова село ”, откъдето неизбежно произтичат пословичните настройки. Нито съм проверяващ орган, нито откривател на родословия. По-важно е, че наложената санкция не може да възвърне заличавания паваж. Той не се създава, а не можем да чакаме общинари да копаят клинкер в Унгария, да пекат павета и да ги редят. Единствената опция за попречване на опустошението, е да се наемат павьори от Италия или Турция, както направи пловдивската община.
Въпросът обаче има и политически измерения. Вместо да решат тридесетгодишния “философски ” въпрос за унищожаване на извисения руски окупаторски монумент, общинарите са решени да осуетят всяка опция за митинги по централния софийски бул.. В цялата скица ловко е заложен факторът време; метеорологично - през зимата не се слага устойчива пътна настилка и астрономическо - сагата ще се точи месеци, с ремонт на ремонта, възражения, нови корекции и прочие Пита се: Докога ще трае сагата, тъй като вбесените няма да си траем?!
Преди повече от половин век, след един рибарски излет край село Говедарци в Самоковска околия, моят свако ме заведе на посетители на професор Асен Христофоров, който живееше в дребна виличка в края на гората. Професорът има забавна, изпълнена с инциденти биография. Завършва Роберт лицей в Истанбул, стопанска система в Лондон и специализация в Женева. Той обаче има неблагоразумието да откаже съдействие с новата “народна власт ” и да разгласи комунистическите хрумвания за икономическо преустрояване по руски пример за
безумство,
което неизбежно ще докара до съсипия и банкрут. Следва типичнияj милиционерски сюжет - наклеветен за английски разузнавач, изхвърлен от университета, софийското му жилище е иззето и Христофоров е въдворен в концлагера Белене. След освобождението работи в строителството и след това, с помощ от другари, му е разрешено да превежда художествена литература. Владее 5 непознати езика. Преселва се в Говедарци и купува запустяла равнища, където с доста труд и малко пари спретва скромната къщурка. Успява да издаде няколко сатирични книги в дребен тираж, които имат и забележителна краеведска стойност.
До този рибарски ден не бях прочел “Мацакурци ” и не познавах литературното му творчество. Изядохме пастървите и споделих своите усещания от извънредно красивата природа на рилската котловина, и нейния цялостен халюцинационен контрастност с битовия селски пейзаж. Разкривени, нескопосано направени зидове около разровени кални улици без настилка, само че по тази причина пък щедро покрити с кравешки тор. Явно впечатлен от констатацията и желанието ми да науча освен това, професорът показа, че предходното име на селото е “Мацакурово ”, а зад него е скрита любопитна история. След вметване от свако ми за моята юношеска привързаност към исторически книги и няколко утвърдителни намигвания, професорът продължи своя роман. От епохи Рилският манастир е имал огромни стада от крави и телета. Според една от легендите, след зародил унищожителен пожар (вероятно през 1833 г.) наетите пастири решили да се възползват от бедствието. Задигнали цялото стадо, прекосили планината и се укрили в красивата котловина. Оцелелите монаси изпаднали в ужасяващо тежко състояние — хем трябвало да възвръщат Светата обител, хем били обречени на апетит, загубвайки главната си издръжка от мляко и сирене. Кражба от Църквата е огромен грях и те анатемосали крадците да живеят в самотност с откраднатия добитък.
Лютата клетва се сбъднала, но не напълно. Някаква самоковска мома почнала да навестява крадците, обгрижвала техните мъжки потребности и в подмяна получавала по някоя пара или даже по някое теле. Тя била наричана Маца, а говедарите се сдобили с
прозвището “мацакурци ”
(т.е. на Маца к*рците).
Изглед от паметното село Говедарци
В края на 19-ти век цар Фердинад отишъл на лов в региона, възхитил се на превъзходната природа и поръчал да се направи път. Монархът дълго се смял на легендата, само че наредил да се смени името на селото, защото намерил в неговия етимологичен генезис “заплаха за публичния морал ”. В разговорната тирада обаче остарялото название останало в приложимост. Запазили се и някои колоритни женски имена като Шуна-Пуна и някои локални табиети. Няма да разясня дивашкото бесене на кучета на “Песи понеделнник ”, само че дамите не носели долни дрехи (все отново духът на Маца е оставил отпечатък), а мъжете нямали никакво предпочитание за облагородяване на околната среда и продължавали да бъдат извънредно крадливи.(Отшелническата мебелировка на проф. Христофоров е обирана 7 пъти!)
Друга забележителност на Мацакурово е пребиваването на Тодор Живков през годините на войната. Съпругата му Мара Малеева е била селски доктор и е издържала фамилията, до момента в който брачният партньор се е “укривал ”, люскайки ежедневно карти в кръчмата или както гласи един афоризъм: бил е полунелегален - той се е криел, но никой не го е търсил. Дали там бъдещият държавен глава е възприел обирджийския нрав и отричането на всякаква хармония, които ще придвижи в София и в цялата страна, остава мистерия. Подозирам, че
мацакурството е заразно,
стабилно и непреклонно намира своят път. Заклинанието на христофоровия воин, полуграмотния мацакурски даскал Итко, наподобява следва да се сбъдне: ”Тук е по-главно от София и в случай че йощ не е, ще стане некой ден! Ще стане Мацакурово столица! ”. Все още не е станало столица, само че пък мацакурщината от дълго време се вселява в София.
През лятото на 2013 година Софийската община стартира “грандиозен ремонт ” на основната улица “Цар Иван-Асен II ” в квартал “Яворов ”. Паважна настилка бе изнесена в незнайна посока, само че пък стана известно, че уличното платно ще бъде асфалтирано. Четирима души организирахме цивилен митинг за опазване на вековните павета. След уведомителни писма до общината, събрания в кварталната градинка, подписка, която поддържаха над 4000 поданици, разгласяване по национални малките екрани и предизвестие за блокиране на придвижването на Орлов мост, общинарите отстъпиха. Аргументите ни бяха обикновени - гранитният паваж е на практика безконечен, екологично безпристрастен и не излъчва нездравословни субстанции за разлика от асфалта, при неизбежните поправки се възвръща без грозни кръпки, не разрешава шофиране с превишена скорост, непокътнат е в европейските столици като безспорна културна полезност и други
Отстъпиха с голямо отвращение и разпоредиха възобновяване на компания, която стартира да го извършва безобразно. Безуспешно умолявах служащите да поставят постоянна основа, да оставят оптимална фуга сред обособените павета, да ги редят в верни геометрични редове, да ограждат металните шахти с паваж вместо с цимент, който бързо се унищожава при заледяване и авто трафик. Попитах двама от павьорите, които говореха някакъв от малко малко български език, от кое място са и получих слисващ отговор — от това село! Прилоша ми. Осъзнах за какво даже здрави хора от време на време пият хапчета, а разбрах и претекстовете за общинарския яд, припомняйки си думите на един капитан на транспортен съд, който показа, че е изнесъл по Дунав няколко шлепа с павета за Австрия и Германия. Всички наши възражения и молби за корекции срещнаха гневен общинарски отпор: искахте павета — на ви павета! В последна сметка, в случай че някой желае да добие непосредствена визия за стъпките на Армстронг върху каменистата повърхнина на Луната, може да употребява “ремонтираното ” улично платно. Впоследствие виновният зам. кмет загуби поста си, след друго разобличаване за слагане на свръх скъпи, само че извънредно некачествени автобусни спирки. Оказа се, че те са артикул на брачен партньор на депутатка от Самоков, за която плъзнаха клюки за генезис от……! Ееее, не мога!
Едва ли бих се занимавал още веднъж с тематиката, още повече че тогава започнаха да ми се присънват проф. Христофоров с неговите герои и да се тревожа за психологичното си здраве, в случай че централният софийски бул. не бе подложен на
безчинство по познатия обичай
Жълтият паваж е подложен по поръчка на цар Фердинад през 1907-8 година, претърпял е бомбардировки и мачкане с танкови вериги на голям брой живкови деветосептемврийски паради, само че през днешния ден е под опасност от планувано дефинитивно заличаване. Скандалите с “акулските зъби ” на ул. Граф Игнатиев, цената на “златното ” улично осветяване в софийския център и вълнистият асфалт на Цариградско шосе явно не бяха задоволителни за поука и ремонта бе предоставен на същата компания, която извърши безчинствата на ул. “Цар Иван-Асен II ”. Наетите служащи трошат с вандалско озлобление един от знаците на София пред площад Народното събрание и се канят да продължат по целия бул., до момента в който бъде премахнат признакът и заплатена контрактуваната сума от 17 млн. лв.. Първоначалното безмълвие за общинарските инициативи дава отговор и на въпроса за какво христоматийният воин на Алеко Константинов е по-популярен от съседите на професора — откровената байганювска нецензурност е надалеч по-приемлива от симптоматичните за мацакурщината въпиюща несръчност и патологична крадливост.
Матера - Италия
Оставям настрани мълвата за корупция при избора на реализатор и тази, че родената в гр. Самоков кметица е родово обвързвана с жителите на “онова село ”, откъдето неизбежно произтичат пословичните настройки. Нито съм проверяващ орган, нито откривател на родословия. По-важно е, че наложената санкция не може да възвърне заличавания паваж. Той не се създава, а не можем да чакаме общинари да копаят клинкер в Унгария, да пекат павета и да ги редят. Единствената опция за попречване на опустошението, е да се наемат павьори от Италия или Турция, както направи пловдивската община.
Въпросът обаче има и политически измерения. Вместо да решат тридесетгодишния “философски ” въпрос за унищожаване на извисения руски окупаторски монумент, общинарите са решени да осуетят всяка опция за митинги по централния софийски бул.. В цялата скица ловко е заложен факторът време; метеорологично - през зимата не се слага устойчива пътна настилка и астрономическо - сагата ще се точи месеци, с ремонт на ремонта, възражения, нови корекции и прочие Пита се: Докога ще трае сагата, тъй като вбесените няма да си траем?!
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ